
Доц. д-р К. Киров разказва за профилактиката на онкодерматологичните заболявания пред интернет портала „Мама, татко и аз“
Интервю с доц. Красимир КировОнкодерматолог
Доц. д-р Красимир Киров е завършил медицина в Прага през 1981 г. От 1982 г. е научен сътрудник в Националния онкологичен център – София. Целия си научен труд доц. Киров посвещава на онкологията. От 2011 г. е доцент в Клиниката по онкодерматология, СБАЛО. Придобил е три специалности – дерматология, хирургия и онкология. Обект на научните му изследвания и практика са туморите на кожата, меланомите. Специализирал е в Мюнхен. Той е доказан международен авторитет в своите проучвания и нововъведения в терапевтичните подходи.
Портал „Мама, татко и аз“ (МТА): Доц. Киров, разбрахме, че болница „Надежда“ ще участва в Националната кампания за превенция на рака на кожата „Евромеланома 2016“, като предлага безплатни профилактични прегледи. Можете ли да ни разкажете повече за тази кампания?
Доц. Киров: Кампания „Евромеланома 2016“ е част от национална програма, която протича всяка година и в рамките на Европейския съюз. Тя се провежда в Европа от 10 години, обикновено през месец май. Тази година за профилактични прегледи са определени датите между 9 и 13 май. Целите на кампанията са няколко:• да се подсетят хората за вредата от слънцето• да се прегледат кожните изменения, които може да са настъпили през тази година• ако хората не са се преглеждали години наред – да се направи поне един начален преглед. Целта е да се открият кожни тумори, които все още са в начален стадий – както меланомът, който е най-опасният кожен тумор, така и други, които се развиват много по-често. Тази кампания е от голяма полза в страните, където заболеваемостта е голяма. За България заболеваемостта от меланом е много ниска – една от най-ниските в Европа. Затова е малка вероятността ако се открият меланоми, да бъдат в начален стадий. Предишният ни опит показва, че ако имаме нов пациент с меланом, то той е в доста напреднал стадий. Пропуснат е началният стадий на заболяването. Принципно, периодът на развитие на меланом от начален до напреднал стадий е около 2 г. Така че е хубаво кожата да се преглежда за кожни тумори поне веднъж годишно. В България практиката е при по-рискови пациенти прегледите да се провеждат 2 пъти годишно – в началото и в края на слънчевия период. В страни като Белгия, например, по време на кампания „Евромеланома“ се откриват около 80% от случаите на нови заболявания на злокачествени тумори на кожата. В България, поне за сега, не забелязваме такава закономерност.
МТА: Защо решихте да си партнирате с болница „Надежда“ при извършването на профилактични прегледи в рамките на тази кампания?
Доц. Киров: Провеждаме прегледите в болница „Надежда“, тъй като имаме много добра колаборация с колегите от болницата и сме убедени, че при младите жени – родилките и жените, които опитват да забременеят с помощта на асистирана репродукция, съществува известен риск от получаване на новообразувания по кожата, които в повечето случаи са доброкачествени. Затова се насочихме именно към болница „Надежда“ за онкодерматологична дейност.
МТА: Вие ли ще извършвате тези прегледи. Можете ли да дадете повече яснота относно това как протичат?
Доц. Киров: Самите прегледи ще се проведат в рамките на 4 дни – 9, 12, 16 и 26 май (понеделник и четвъртък), от 14 до 16 ч. Самата организация на прегледите е чрез записване на регистратурите на болница „Надежда“. Хората ще имат възможност да получат безплатен преглед. Предварително заявяваме, че ако има повече желаещи, отколкото можем да прегледаме през тези 4 дни, ще продължим и следващите дни отново с безплатни прегледи.
МТА: С кои онкодерматологични заболявания се срещате най-често в практиката си?
Доц. Киров: Като говорим за онкодерматологични заболявания, винаги мислим на първо място за злокачествените тумори. 14-15% от всички злокачествени тумори в България са кожни. Или по-точно казано, според статистиката от 2013 г., от 37 000 случая на нови злокачествени тумори всяка година, 4 700 са кожни. Увеличили са се с около 2 000, в сравнение със статистиката за 2011 г. През 2011 г. случаите на меланом бяха 465, а сега са 450. Надяваме се, че има забавяне на нарастването на заболяемостта от меланом, но е възможно да се касае за недостатъчна регистрация на заболелите.
В сравнение с другите страни, сме със сравнително ниска заболеваемост – 3,7 на 100 000. Принципно под 5 на 100 000 се смята за ниска заболеваемост, когато става дума за тумори. Туморите се разделят на меланомни и немеланомни тумори. Немеланомните обикновено са карциноми, те са с добра прогноза и в много малък процент от тях се стига до тежки състояния и фатален изход. При меланома, за съжаление, в повече от 30% от случаите, изходът не е добър.
МТА: Изгарянето ли е основната причина за появата на рак на кожата? Какви могат да бъдат другите причини за появата му?
Доц. Киров: Основната причина за развитието на кожните тумори са слънчевите изгаряния и пониженият имунитет. Някои вируси също могат да окажат влияние. Специално за меланома на кожата, тъй като има и меланоми на вътрешните органи, на лигавиците, на дланите и стъпалата, които не са свързани със слънчевите изгаряния, основната причина е ултравиолетовата светлина и изгарянето на кожата. Още от 60-те год. в Австралия (страната с най-много заболявания от този вид), са започнали кампании за предпазване от слънчевите изгаряния. За съжаление това само забавя, а не намалява повишаването на заболеваемостта. Там продължава да има висок процент на заболели. Тези кампании съществуват повече от 50 г., но те не са единственият начин за предпазване от това заболяване. По-важно е предпазването от ултравиолетовите лъчи.
МТА: Колко често трябва да проверяваме тялото си за изменения по кожата и кое би трябвало да ни разтревожи?
Доц. Киров: Това много зависи от типа кожа. Хората, които много лесно изгарят от слънцето – със светла кожа, руси или червени коси и светли очи, са по-предразположени към злокачествени образувания, така че бих ги посъветвал да си правят профилактични прегледи два пъти годишно – в началото и в края на слънчевия период. За останалите, веднъж годишно е достатъчно. Когато имаме съмнение за някои бенки е хубаво контролните прегледи да бъдат на 3 месеца.
МТА: До каква степен слънцезащитните продукти предпазват от появата на кожни изменения?
Доц. Киров: Около слънцезащитните препарати има големи спорове. Има два вида рак на кожата – базоцелуларен и спиноцелуларен карцином. Слънцезащитните продукти предпазват от спиноцелуларния карцином, остаряването на кожата и хроничните кожни изменения. Базоцелуларният карцином, за съжаление, не се влияе от използването им. Дори се смята, че при меланома може би се получава лек обратен ефект. Причината за това е, че хората може би се предоверяват на възможността да се предпазват чрез слънцезащитни препарати. Няма голяма разлика между степените на слънчева защита. Оптималната е със слънцезащитен фактор 30. Принципно хора с по-светла кожа или за лице, могат да използват и защитен препарат с фактор 50.
Най-важното при слънцезащитните препарати е да се използват правилно и да се нанася достатъчно количество. Една тубичка от 30 мл е за 2 намазвания, а не за цяло лято. Това е предпазващ, а не козметичен препарат. Факторът предпазва предимно от UVB лъчите. Дали ще използвате фактор 15, 30 или 50, разликата е минимална. Слънцезащитните препарати с различни фактори спират от 93 до 98% от UVB лъчите, така че разликата наистина не е голяма.
Проблемът са UVА лъчите. За да не бъде токсичен един слънцезащитен препарат, може да задържа и блокира максимално 30% от UVА лъчите. За късмет, те имат по-малко значение за появата на кожни тумори, но все пак влияят при образуването им.
МТА: Колко и кога е безопасно да излагаме кожата си на слънце без да има сериозни негативни последствия?
Доц. Киров: Предпазването от слънцето трябва да е комплексно. Първо е хубаво човек да следи прогнозата за времето. Вече и в България се появява прогноза с информация за ултравиолетовия индекс. Когато се случи ултравиолетовият индекс да е над 8-9, е хубаво човек изобщо да не излиза на слънце. Когато е по-нисък, може да си позволи да стои на слънце по 2-3 часа, като естествено използва защитни средства. Най-доброто защитно средство са дрехите, след това сянката и на трето място са препаратите. Не трябва да се забравят шапка и слънчеви очила, тъй като ултравиолетовите лъчи могат сериозно да увредят роговицата на окото.
МТА: Има ли значение часа на деня, в който се излагаме на слънце?
Доц. Киров: Принципно слънцето е най-силно от 11 до 15 ч. и е най-добре тогава да се стои на сянка. Трябва да се има предвид, че стъклата на автомобилите не спират ултравиолетовите лъчи.
Източник: Интернет портал „Мама, татко и аз“