Д-р Гергана Шаламанова: Предпазването от меланом трябва да започне в ранна детска възраст
Българските пациенти имат достъп до най-съвременните терапии за лечение на този вид кожен рак, разказва специалистът.
Д-р Гергана Шаламанова е завършила Медицинския университет в Пловдив. Има две специалности – по дерматология и по онкология. Тя е началник на отделението по медицинска онкология и онкологични заболявания в кожните болести в Комплексния онкологичен център в Пловдив и е председател на Българската асоциация по дерматологична онкология.
– Д-р Шаламанова, май е месец за повишаване на информираността на обществото за меланома. Бихте ли обяснили какво представлява меланомът?
– Злокачественият меланом е един от видовете кожен рак, който произлиза от меланоцитите – клетките, които определят цвета на кожата и са разположени в най-външния є слой, епидермиса. Меланомът е рядък по честота, но тежко протичащ тип кожен тумор поради способността си да се разпространява.
– Кои са рисковите фактори? Могат ли да бъдат контролирани и как? Предотвратимо заболяване ли е меланома?
– Рисков фактор е нещо, което увеличава вероятността човек да развие раково заболяване. Някои хора имат дори няколко рискови фактора, но никога не развиват раково заболяване, а други развиват, без да имат известен нито един.
Познаването на рисковите фактори за развитие на меланом може да помогне да се води подходящ начин на живот и да се вземат правилни решения за здравето. Факторите, които увеличават риска от възникване на меланом, са: излагане на слънце; солариуми; бенки /невуси/ по рождение или по-късно появили се – при хора с над 20 броя или с няколко атипични бенки има по-голям риск; светъл фенотип – бледа кожа, руса или червена коса, сини очи и лунички; фамилна история – ако човек има близък роднина (родител, брат, сестра) с меланом, неговият индивидуален риск за развитие на меланом е 2 до 3 пъти над средния.
Предпазването трябва да започне от ранна възраст. Най-опасни са слънчевите изгаряния в детството. Основно е правилото за използване на фотопротекция с облекло, шапка, очила, на сянка в обедните часове, фотозащитни кремове с над 30 SPF. Необходимо е повишаване на здравната култура. Нека обучението да започва още от ранна възраст и в училищата. Необходимо е да се въведат профилактични скрининг програми.
– Кои части на тялото се засягат най-често?
– Меланом може да се появи по всички части на тялото, включително и по неизложените на слънце места. Най-честите локализации са крайниците, торса (гърди, корем, гръб), лицето, скалпа. Може да възникне и под ноктите, на дланите и ходилата, по лигавиците на устата, носа, ануса и гениталиите.
– Мъжете или жените страдат по-често? Кои възрастови групи са засегнати най-често?
– Разликата между мъжете и жените е по-скоро по отношение на засегнатите части от тялото. При мъжете меланомът се появява по-често по гърба, гърдите и скалпа. След 1975 г. се наблюдава тенденция за по-висока честота сред жените, отколкото при мъжете в едни и същи възрастови групи, по-често по крайниците. Това се дължи на повишеното излагане на слънце с минимализиране на банските, къси рокли и голи рамене, както и на популярността на солариумите сред младите жени.
Средната възраст на пациентите с меланом е 55 години. Най-голям дял в света е при хората над 70 години, но се наблюдава тенденция на намаляване на възрастовата граница.
Кумулативното УВ излагане е свързано с меланомите с късно начало, докато генетичните фактори имат важен принос за ранното им възникване, при това направо като меланом, дори и без връзка със слънцето или предхождаща бенка . Очаква се тенденцията да е към намаляване на пациентите в най-млада възраст – под 30 години, като се увеличава използването на слънцезащита и се забранява ползване на солариуми в целия ЕС.
– Кои са признаците на меланома? Може ли човек сам да следи за появата на тези признаци?
– Известен метод за оценка и интерпретация на пигментни петна и бенки както от лекар, така и от самия пациент, е ABCDE, където: А е асиметричност, В – граници (неравни, заличени), С – наличие на различно оцветяване, D – диаметър (размер над 6 мм), Е – промяна. Клиничните признаци за дисплазия са именно всяка промяна на бенките по размер, форма, цвят, както и появата на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление.
Всеки човек може и трябва да провежда периодично самоизследване, особено ако е носител на някои от рисковите фактори.То трябва да става пред голямо огледало в добре осветена стая. Добре е да има друг човек, който да огледа скалпа и гърба. Препоръчва се периодично фотографиране на отделни бенки или на цялото тяло при по-голям брой, за да може да се проследяват и сравняват за настъпила промяна. Има и специални приложения за смартфон, с които може да се оцени видът на бенката.
– Ако пациентът има съмнения, къде да се насочи за преглед?
– Първо трябва да посети своя семеен лекар или опитен дерматолог. Предварителната обработка трябва да включва подробна лична и фамилна анамнеза, включително да се изясни дали е имало предишно отстраняване на бенка и кога. Прави се пълен дерматологичен преглед, като за начална ориентация е АВСDЕ оценката с последваща дерматоскопия. Това е неинвазивен метод, който е in vivo микроскопско изследване на кожата. При него се визуализират структури, невидими с просто око. Доказано ефективен е за диагностицирането на меланом в около 85% от случаите, като особено значение има в ранния му стадий.
Дерматоскопията дава възмoжнocт зa oбcлeдвaнe нa бeнkи и нoвooбpaзyвaния c вcяkakъв, дopи и c нaй-мaлkия paзмep, без да е нeoбxoдимo дa ce пoвpeждa пoвъpxнocттa на изменението. Това е бъpзa пpoцeдypa, но в ръцете на квалифициран специалист.
Ако има основания да се приеме, че се касае за меланом, тогава пациентът се насочва при възможност към специалист онкодерматолог за диагностично уточняване или към онкохирург за ексцизионна (цялостна) биопсия с точно патохистологично микростадиране на тумора, която е планирана заедно с последващо цялостно третиране. Непременно се прави и внимателен преглед на лимфните възли. В никакъв случай не се извършва частична биопсия, изгаряне с електрокоагулация, течен азот или лазер.
– Какви са възможностите за лечение? Успешно ли е лечението на меланом?
– Възможностите за лечение зависят от стадия, в който се намира заболяването при поставянето на диагнозата. В колкото по-ранен стадий е заболяването, толкова по-успешно е лечението и с по-добра прогноза е заболяването.
Диагностиката и комплексното лечение се извършва от екип специалисти – онкодерматолог, хистопатолог, хирург, нуклеарен медик, лъчетерапевт, медицински онколог.
Лечението се определя от редица фактори като дебелина на тумора, разпространение, стадий на заболяването, наличие на определени генетични мутации в туморните клетки и общото състояние на пациента. То включва оперативно отстраняване на тумора, лекарствено лечение – таргетна (прицелна) терапия и имунотерапия, рядко химиотерапия и лъчетерапия.
Хирургичното лечение е стандарт за лечение на меланомите в ранен стадий или е част от лечението при по-напредналите стадии.
Съвременните изследвания са насочени към разработване на лекарства, които директно атакуват специфични мутации в гените на меланомните клетки или подпомагат клетките на собствената имунна система на организма да атакува меланома. В недалечното минало в напреднал стадий меланомът се смяташе за безнадежден, без лечение. Двата подхода – таргетни терапии и имунотерапии – доведоха до драматично подобрение в преживяемостта на пациентите с меланом през последното десетилетие.
Българските пациенти имат достъп до всички най-съвременните терапии, т.нар. иновативни молекули, препоръчвани от водещи световни специалисти и организации в областта на меланома.
През 2018 г. беше учредена Българската асоциация по дерматологична онкология (БАДО). Дейността є е посветена на подобряването на клиничните, лабораторните и изследователски дейности в областта на рака на кожата. В нея участват водещи български дерматолози, онколози и учени.Основните цели на сдружението ни са да обединява интересите на своите членове, да подпомага тяхното професионално развитие и изява, както и да съдейства за развитието, популяризирането на новостите и издигането ролята на дермато-онкологията в България.